Още от дете обичам карирани ризи. Като видя каре и се лепвам за него и веднага си взимам. Това е проявление на лъмбърджак културата която в мен се разви с времето по един правилен и непоклатим начин. Толкова ми харесва карето като шарка, че вуйчо ми поръча като дете кариран каскет при шапкаря в стария град. В Англия си бях взел карирано яке което носих дълго и с удоволствие. На работа имах колега шотландец (scottish Steve) който беше пристрастен към кафето.  Пиеше по четири само в наше присъствие и гледаше също като мене ритуала по следобедния английски чай с недоверие. Веднъж се доближи до мен и ме заговори:
– Адаша(regular, beer Steve) ми каза, че обичаш бира. Какво мислиш за уискито?
– Прилича ми на прашна вода и нямам възпитан вкус към него. I am not there, yet.
– Добре, когато тръгнеш за Глазгоу, ме вземи за преводач.
Опита се да не се обиди от отговора. Очевидно не обичаше бира, защото за обяд казваше - Let’s have a beer or Guinness. Това нещо е газирано с азот за фина пяна. Явно кафето беше общата ни тема. Ползвахме го като аналгетик при главоболие. Абстиненцията при кафето също води до главоболие, нещо което Стив потвърди. Тия двама души са отново моя двоен стандарт в най-честия си вид. Играех два филма едновременно. Шотландски боец, защото от двамата Стив трябваше да остане само един. Или шотландецът трябваше да получи срив от много кафе или англичанинът да признае домакинска загуба в някой пъб. Едно “Смело сърце” облечено в каре. Аз знам какво точно значи шотландското знаме. Знам защо носят и карирани поли. Тайно подозирам, че пият скоч(с коч), за да си направят гайда от него.

– Още един сайт с британското знаме на бутона за английски език. Не се научиха, че това знаме(Union Jack) не означава само английски.