Срещнах следното твърдение днес и ми се ще да го коментирам. Колкото по-лоялен е човек в една връзка и се надява на нея, толкова повече разочарования среща. Това правило е емпирично вярно. Според мен става нещо такова като механизъм. Връзките са открития, независимо дали са споделени или не. Просто единият човек среща обекта на обожанието си и ахва от възхита, а другия е възможно да не е съответен по същия начин. При това запознанство са се установили полярни роли на единия който ахва и дава и другия който се усмихва, но не е съвсем наясно с чувствата си. Човек е нормално да не реагира добре на бурни емоции и ласкателства, което го кара да е малко хладен и дистанциран, въпреки, че е доволен и все пак наличен. Този който е възхитен е много повече емоционално зареден, това е силно неравенство. Другият е принуден да отвръща на емоциите с разум и се чуди какво се случва. Единият е щастлив, а другият просто доволен, но може би и малко резервиран. Тия две роли остават с такъв наклон и занапред. Единият, въпреки, че е приел облога на връзката, не се знае дали е емоционално в нея. Поради това, че той може да пожелае също такова емоционално щастие което е възможно да не се намери в тази връзка, ние следва да го оправдаем като ощетен в тия отношения. Единият дава, а другия някак се чувства хем поласкан, хем неспособен на отговор. По правилото, че няма ненаказано добро, е ясно, че това ще се върне по някакъв начин, най-вероятно с нелоялност. Но тази връзка е полярна, тази двойка не е взаимна, а това по дефиниция значи отворена връзка. С всички условности и добри изключения, но много от връзките са именно полярни. Отворени в смисъла на това, че общуват не толкова фокусирано и обсебено в рамките на връзката. Една зряла динамика на отношенията която е наясно с нуждите си, преодоляла е позата на непремената взаимност по всички въпроси и която гради на базата на компромис. Тоя компромис е изначален. Единият дава едно, другия друго. Просто изглежда малко вероятно двама души да си дадат всичко от което имат нужда. Може би позволявайки заемки отвън те могат да се запазят като двойка. Това е оптимистична гледна точка към твърдението, която вероятно го е живяла няколко пъти с изводи за стабилна основа.