Веднъж се реших на една мисия по оцеляване. Бях въодушевен от този пост, само дето реших да го повторя в средата на декември. Бях въоръжен с палатка, въдица за морски риболов, книга за риболоб, подходящо облекло и още много. Пътувах с влак от София за Варна и след това взех автобус до Бяла. Когато пристигнах времето беше ужасно. При захода към Карадере в един момент асфалтът свърши, а беше валяло много и имаше непрогледна мъгла. Толкова беше гъста, че капките влага се виждаха как стоят във въздуха. В един момент се оказа, че няма значение по коя пътека се върви - навсякъде беше много кално. Калта се трупаше по обувките ми независимо от къде минавах и как вървях. Спирах периодично, за да преодолявам този проблем. Видимостта беше едва няколко метра и в един момент, изведнъж, пред мен се оказаха три спънати с букагии бели коня. Просто си стояха в мъглата и пасяха в нищото. Ние сме си тук, ти сигурно си се изгубил? Не бях, знаех къде отивам, просто тази гледка беше много странна. В един момент стигнах плажа и вълнението беше толкова силно, че с моята въдица приличах на романтик от езерната школа. Не можеше дори да се доближи брега, а вълните се разбиваха шумно с грохот. Търсех с поглед любимите места от лятото. Сега те бяха омагьосана, прогизнала гора трудна за ориентиране. Бях избрал вече място за бивак и реших да запаля огън преди да отворя палатката. Не успях, въпреки всички сървайвър серии които съм гледал. Всичко беше напоено с вода. Отчетох като недостатък липсата на нефтопродукти в това отношение. Една парафинова свещ би била достатъчна, но не предполагах какво ще е. Въздухът беше мокър дори в мъгла. Отворих палатката, разположих всичко от раницата в нея и се настаних. Отворих книгата за риболов с усмивка и започнах да си представям как ще прекарам нощта на това място. Боровете над мен свистяха страшно, а тревите докосваха палатката подобно звука на някое ровещо животно. Смутен отварях палатката да проверя какво е животното, но такова липсваше. Все това тревите и храстите бяха много настоятелни в това отношение. Без огън и с тези страховити звуци се почувствах разколебан. Очертаваше се много тежка нощ. Едва бях почистил обувките си от калта когато взех решение, че няма да остана там за нощувка. Заситних отново по калните пътеки нагоре и когато стигнах Бяла вече се беше мръкнало. Ново чистене от тази ужасно лепкава кал. Беше късно за автобус, а беше зима. Вървях из улиците на градчето през нощта и се чудех какво да правя. Мисията беше приключила със статус - epic multi fail. В един момент пред мен се показа някаква вила за гости която поради сезона не работеше. Въпреки това човек от нея излезе и аз го попитах дали все пак няма някоя стая. Не работим, но така като те гледам - хайде, идвай. Разтреби набързо едно помещение с вехтории от лятото, показа ми къде е банята и след кратък разговор ме остави да се боря с остатъците от калта. Мислех си какво ли щеше да е сега в палатката и се радвах на взетото решение. На сутринта дрехите ми бяха изсъхнали на лирата в банята, благодарих от сърце за спасението и надплатих. Реших да не чакам автобус и хванах на стоп кола до Варна. Взе ме военен който пътуваше от Бургас. Сякаш военно учение беше приключило и от щаба ме евакуираха. Останалото дължим на БДЖ.