В продължение на няколко месеца в централата пристигаха съобщения и известия които налагаха изводи в посока провеждането на активно мероприятие. Наложи се спешна оперативка и се взе решение за реакция на другия ден. Беше посочен адрес на който да се осъществи контакт, но конкретика по получаване на информацията липсваше. Всичко трябваше да протече при пълна конспиративност и подходът трябваше да бъде консервативен и щадящ за двете страни. При захода към града бях прихванат от кола която ме следваше в продължение на 20 километра. Нарочно я оставих в един момент да ме изпревари, но нямаше съмнение за първи контакт. Спрях в глуха улица недалеч от центъра и с опознавателен характер реших да се отбия в кафето отсреща. Млада двойка стоеше пред мен и ме поглеждаше през рамо от време на време. Не знам питаха ли ме или вече знаеха какво правя там. Заниманието ме задължаваше да допусна второто. Внимавах при изтеглянето, да не задоволя любопитството им в това отношение. Смених мястото на колата с ново, по-подходящо. Оттам се спеших и започнах да гледам за опашка, мислех как да приближа незабелязано адреса. Тясно стълбище водеше до етаж с търсената табела. Отвори ми жена на която след кратко запознанство оставих съобщението. Тя не даде никакъв отговор. Това ме остави в колата за известно време в размисъл. Местната агентура отказа сътрудничество и по втори канал. Това поставяше под съмнение няколко месеца работа и събиране на информация. Защо тези съобщения пристигаха в централната толкова дълго време, а агентурата отказваше сътрудничество? В тези съобщения личеше огромно количество вложен труд което правеше липсата на отговор още по-необяснима. Мероприятието беше стигнало насищане и се налагаше по-нататъшна работа в централата. При изтеглянето нямах опашка и докладвах всичко на Центъра при първата почивка по пътя.

City of Shamballa