Историята на няколко от бягствата е следната. Форс мажор налага спешната ми реакция в 3 следобед в петък. Тази спешност е подплатена със свършена работа, разбира се, но в 4 вече се вижда рилския масив по магистралата. Такива бягства са късо замислени, не предполагат резервация - разчитат на еуфорията, че просто е дошъл четвъртък. След Солун се надявам някоя пряка по първия ръкав на Халкидики да ме покани я с цветове, я с кипариси. Вече подмамен наближавам плажа. Търся разбира се таверна. В класическа поза вдигам ръка за въпрос. Отвръщат ми със Светата троица - Митос, хамсия и картофи. Прекарвам времето в размисъл за това какво е да живееш на остров, какво е да си грък, дали може да се избяга за по-дълго. След това се разхождам в търсене на кафе и място къде да прекарам вечерта. Нощно къпане ме омаломощава окончателно и решавам, че колата е достатъчна. Бягството е успяло, не мисля за самия уикенд - просто си спомням къде последно съм видял сладкарница за закуска и кафе. Гърците са ревностни християни и на обяд гледам да не ги разочаровам. Излизам от църквата и обмислям изтегляне. Неделя е ден за почивка от бягството.