В Англия преди да хвана влака от гарата за работа, пиех кафе и ядях плетеница с орехи. После си взимах оранжев билет от гишето и се качвах на влака. Преди да дойде сновях по перона. Един ден докато вървях по него доближих един стълб в края му. На него на стикер пишеше - Still there is hope и телефон за връзка. За какво имаше надежда на тая гара? Бях ли я изгубил, за да я търся? Кой предлагаше надежда и беше така самонадеян, че може да я даде? Дали нещата ни се случват, защото сме там или сме там, защото ни се случват е все едно. Някой предлагаше надежда в края на перона където се предполагаше, че може да си я изгубил.

Бях извървял цяло Сан Франциско и краката ми дори кървяха от вървене. Бях стигнал Golden Gate Bridge в златния щат в златния си век. Вървях по моста когато изведнъж пред мен се появи телефон - апарат със слушалка и циферблат с копчета. На него пишеше - Still there is hope. Тук можеше да се обадиш на когото поискаш. На върха ли бях или на дъното? Определя ли това на кого ще се обадим? Дъното ли чакам или върха, за да ти се обадя? Възможно е този който е търсил спасение да е монтирал телефона лично. Обади ми се. Изгубен съм без теб. Не го прави. Дали нещата ни се случват, защото сме там или сме там, защото ни се случват е все едно. Някой предлагаше надежда на този мост, където се предполагаше, че може да си я изгубил.