Там и тогава
Когато някой е вътрешен за нас се наблюдава следния парадокс. Заради себе си ли правя това или заради вътрешния човек? Това което той ми каза ли ме накара или аз взех решението независимо? Това е като събирането. Като имаме сума пет, две и три ли събрахме или едно с четири? Неотличимо е. Все едно е. Няма значение кой точно. Някой от двама ни е надделял и ние правим нещото. Имаме достатъчно от себе си, за да направим нещо. Разполагаме един с друг. Преодоляваме неща с общ ресурс. Бих ли отишъл в този непознат град, ако не знаех, че този човек е бил там? Отидох, защото ми каза какво е видял там или сам исках да видя къде е бил? Заради неговият разказ ли отидох или просто, защото знам, че е бил там? Заради него или заради себе си? Неотличимо е. Резултатът е, че вече и двамата сме били там. Не е нужно да е по едно и също време. Действа и се осъществява сумата. Достатъчно сме богати заедно, за да осъществим нашите мечти. Дали сме заедно? Та нали постоянно сбъдваме нашите мечти. Нали постоянно правим нещо заедно. Щях ли да ида, ако не беше ти? Времето и пространството са без значение. Не правим нещата, заради хора които са далеч от нас. Само заради тези които са много близо до нас - вътрешните. Кой друг би отишъл да те чака в кафене в този непознат град без да ти каже, че е там? Кого чаках там и тогава? Аз нямам никого в този град. Имам само твоят разказ. Ти ми каза и аз бях там. Времето и пространството нямат значение. Дали сме се срещнали? Въпросът е дали сме се разделяли. Слабо или силно сме свързани? Слабо вероятно беше да те срещна, но силно се надявах. Щом времето и пространството нямат значение за нас, ние сме една вселена. Вселени сме един в друг. Споделяме всяко там и тогава. Ние сме едно.