Бях едно лято в едно друго време в един вход във Варна. Погледнах една от пощенските кутии и в нея имаше два билета за градски транспорт - единият от София, другият от Варна. Някой се беше прибрал във Варна. Понеже обичам да гледам покриви, капандури и антени, качих се до последния етаж и видях открехната врата за таванските помещения. Коридор занемарен от десетилетия в който няколко прозореца на покрива хвърляха ярка светлина. В тоя коридор имаше тавански стаи вратите на които бяха отворени. Влязох в една от тях - покривът беше прогнил и слама с вар висеше от тавана. Имаше много книги навсякъде, кашони, мебели - всичко това покрито с прах. Отворих един от кашоните и намерих книга по стехиометрия и един часовник Слава, досущ като нашия вкъщи от едно време. Взех го, сверих го и навих будилника да звънне в полунощ. Оставих го да тиктака на една стара библиотека и на фона на този познат звук от едно време продължих да разглеждам другите книги. Прекарах на това място часове. Беше ми много свидно, не знам защо. Обикновено си лягам рано, но този път в хотела будувах нарочно до късно. Не исках будилника да ме събужда от този сън или просто исках да си представя как той звъни в полунощ в оная таванска стая и пробужда някоя позадрямала котка. Сутринта закусвах късно в Черно море, пиех кафе и си мислех как времето отново трябва да е спряло в онази случайно намерена таванска стая. Сякаш някой се беше прибрал от София във Варна за съвсем малко. За един часовник време.