Понякога мислим за миналото и си казваме - той се оказа прав. И ако това е важно, ние споделяме тази наша мисъл с този човек и той се усмихва и отвръща - казах ти аз, мене да слушаш занапред :-] Той се превръща в нашият личен пророк. Щом ние го слушаме и му обръщаме внимание - ние сме богове за него. Вярно е, че боговете сбъдват желания - на пророците си. В един момент в мислите ни започват да текат повече фрази от този пророк и ние започваме да правим повече от нещата които той е казал - изпълняваме желанията му - като всемогъщи богове. Толкова се прехласваме към нашия пророк, че ставаме всемогъщи в неговия домейн - угаждаме му всячески. Той пророкува - вижда в бъдещето - казва какво ще се случи и ние като богове нямаме избор освен да изпълним желанията му. Не, че неговата промисъл е гениална, важна или винаги правилна - просто той е нашият любим пророк и ние като богове се опитваме да не го разочароваме.

The best way to predict the future
is to find a God to execute it.