Бях в магазина за кафе и тъкмо посягах да изляза, когато някой задържа врата като ме видя, че излизам и аз му благодарих. Докато стигна вратата, тя се беше почти затворила вече и силата й се стовари върху ръката ми. Благодарих за нещо което изглеждаше като услуга, но се превърна в удар. Все пак намерението беше добро, но лошо изпълнено. Може би трябва да правим добро когато сме сигурни, че нещото ще свърши работа. Добрите намерения не са достатъчни. Също аз можех да оставя вратата да се затвори и да избегна удара. Подлъган от илюзията за услуга посегнах към вратата и не се получи добре. Лошо даване и лошо взимане. Двама са си казали “да”, но на половина.