Навик
– Как си?
– Все така.
Навиците са хора. Придобиваме навик, за да компенсираме липсата им. Навик значи постоянно да мислиш за някого. Всеки ден да отделяш време за него. Това е като да прилагаш постоянна сила всеки ден. Все едно буташ нещо постоянно. Карам я някак си. С постоянна сила скоростта расте постоянно. Нарича се равноускорително движение.
Скоростта расте линейно с времето. Това е все едно да си натиснал газта на колата постоянно. Това е навика. В един момент единственото което те спира са триенето в двигателя и съпротивлението на въздуха и пътя. Като отнемеш газта имаш инерция. Спираш в общия случай при липса на триене толкова време колкото си държал газта. При висока скорост спирачките могат да навредят. Човек отдаден на навика си има нужда от път и време, не от спирачки - това при положение, че спре да подава газ. Веднъж овладян и уравновесен вече може да търпи критика и конструктивизъм. Преди това спирачките или се чупят или светят от триене. Има разбира се и полезни навици, но прекаляването и с тях води до същото. Затова трябва да има почивни дни. При лош навик трябва трайна тенденция и деескалация.Трябва за този човек да се мисли по друг начин. Обикновено той предлага и решение на навика който е причинил. Проблемът върви с решението си. А какъв е проблемът? Проблемът е, че не си с този човек и няма как да си.