Прибрах се в нас, но си бях забравил жилетката. Нямаше я в мен. Не бях сигурен къде съм я забравил - дали в колата или в закусвалнята. Дали сам съм я забравил или някоя закачалка ми е помогнала. Да знаех, че е в колата, нямаше да се върна. В закусвалнята някой можеше да я е взел. Върнах се първо в закусвалнята, за да задоволя най-големия си страх. Не беше там. Взели са я. Тъжен отидох до колата и я намерих. Но можеше и да не я намеря. Последиците от това да не мислиш достатъчно за някого. Да не го обичаш достатъчно. Да си тъжен по начин който не винаги можеш да компенсираш. Дефицит който не винаги можеш да попълниш у някого. Въпрос на време е да го изгубиш. Може би зимата не е чак толкова лош сезон. Става му студено на човек и мисли повече за топлите неща. Нуждата сближава, но не е добре човек да разчита само на нея. Топлото одеало което зимата ни събра и лятото ни раздели.