Карах посока София, нямах неотложна работа и реших просто да завия вдясно. В съзнанието ми стоеше история с вуйчо ми който беше поръчвал лозови пръчки от института по лозарство и винарство в Плевен. Пътувах за Плевен. Бях ходил като ученик на олимпиада в града и знам, че учителят ни по математика беше препоръчал хотел Ростов на Дон. Не се колебах и направо запазих стая в него. Като се настаних реших да се кача на последния етаж на хотела откъдето се предполагаше хубава гледка. Моята цел бяха лозята, обичам да гледам лозя. На последния етаж се качих в едно сервизно помещение в което имаше много мигащи лампи, много тръби и едно малко легло, може би на механика който обслужваше всичко това. От леглото се откриваше гледка към края на града където се предполагаше да са лозята. Над леглото имаше снимки на голи жени. Лампите освен, че мигаха, издаваха и жужащ звук. Ако не беше гледката човек би предположил, че е в подземие, не таванско помещение. В някои от малките коридори на помещението имаше въздуховоди които придаваха много индустриален вид - бяха почти тъмни,много слабо осветени и тръбите пречеха на почти всичко. Когато спях през нощта в стаята си мислех, че съм на онова легло горе и слушам светлините. В късния следобед вече имах цел която набелязах от наблюдателницата и без много да му мисля потеглих към местност която картата беше нарекла Орлето. Вече виждах покрайнините на града сред нивите и посегнах да потегля по първия черен път сред тях. Вдясно от мен вниманието ми привлякоха гълъби кацнали на далекопровод. Слязох от колата и доближих. Имаше първо три гълъба. Два заедно и един отделно. Единият се доближи до двамата и един от тях се отдалечи и той остана сам. После до него кацна друг гълъб и станаха общо две двойки. След малко долетяха много нови гълъби които се разпръснаха по жицата. Не след дълго се групираха по двойки, някои оставаха сами. Често птиците литваха подлашени от нещо и пак кацаха разбъркани и пак се групираха на двойки и самотници. Дали самотниците са винаги едни и същи птици при всяко ново кацане ми е трудно да отговоря, но може би има тенденция. Дали двойките са все едни и същи? Дълго гледах този репертоар докато на жицата не остана един единствен гълъб. Гледах го и май се познах в него. Продължих по черния път с колата. Стигнах лозята които бяха на фон от изгоряла от лятото трева. Не чаках дълго докато видя първите хубави бараки и къщи. Спешен се разходих из няколко от преките. Обичам тези малки и обрасли улички между лозята през лятото когато косовете се радват с характерна песен на презрелите вече череши. Спомен от детството. Навлязох в квартала от лозя, за да стигна в една затънтена негова част където вече имаше запустели с години дворове. Озовах се на едно кръстовище захлупено от бурени и треви. Гледах изоставените бараки, стоях и си мислех колко ми харесват такива места - бях въодушевен. Харесват ми лозята и заради преходността на лятото. Миризма на презрели плодове, отминаващ сезон. Постоях още малко - бях изпълнил мисията си - разгледах лозя в непознат далечен град. Върнах се в Ростов на Дон.

Художествена интерпретация в масло на захода към лозята през полята.