Diesel Power
Моят джип така е направен, че да се слуша радио трябва двигателят да е пуснат. Едно скъпо радио. Но този всъдеход има своите предимства. Веднъж се бях изгубил в Добруджа сред нищото, до едно изоставено ТКЗС и един празен, с пропаднали дъски и тавани хамбар. Беше над 40 градуса и се чуваше жуженето на щръклицата. Трябваше да минавам по прашни пътища до поясите около нивите. Бях като в космически кораб. Джипката ми даваше микроклимат, ток и радио. Без нея бях загубен. Ефективно беше дизелов генератор на колела. През зимата е също така нафтова печка. До всяка по-голяма сграда, знаете, има по един дизелов генератор в случай, че токът спре. Така се случи и веднъж когато работех на улица Иван Вазов в София. В един момент капакът на куминчето на агрегата се повдигна и той заклокочи в облак от сажди. Звукът е като на сирена. Сякаш военните правят учения. Заседание на чрезвичайния комитет. Нямаше ток. Това ми напомня и селото на татко. Там нямаше ток, имаха малък дизелов агрегат за да могат да гледат по телевизора новините в 8 за половин час. После всичко отново утихваше. Светлина имаше само от газениците и светулките.