Бях с майка ми и Калоян, приятелят ми от детинство. Вървяхме към училище и помня, че стигнахме един път където имаше разклонение. Оставих ги да минат отляво, а аз минах отдясно и сякаш това беше важен, съдбовен избор. Все като минавах този път после през годините си мислех, за този свой избор в първият учебен ден. Знаех, че ще постъпвам различно от тях двамата. В първият учебен ден в първи клас помня борбата си с мнението на майка ми която ми беше втълпила, че съм разсеян и че не се справям. Бях спокоен и хладнокръвен въпреки емоцията от прясно купените несесери с моливи, гумички и химикали, многото нови хора. Бях наивно решен, че може би ще се справя добре. Началната ми учителка, Виолета Стоева, беше прообраз на човека от предния ми пост. Помня през лятото преди първи клас, когато ме срещна за пръв път на улицата. Карах колело и тя ме попита, дали аз съм Деян. Каза ми, че тя ще ми бъде учителка - беше дошла да ме запише. Училище Славейков което остава и до ден днешен в ежедневието ми под формата на срещи на площад Славейков.