Тия дни спекулирах с роднини, че много харесвам как говори проф. Калин Янакиев от философски факултет. Естетическа наслада е да го слуша човек. Днес стоях пред НАТФИЗ и погледът ми блуждаеше по фасадата на университета. Ненадейно улицата пресече проф. Янакиев, погледите ни се срещнаха, аз кимнах и той ми отвърна. Оказва се, че такива кратки влияния, са много по-влиятелни и въздействащи от дългите и напоителните. Когато времето клони към нула, ефектът клони към безкрай. Този случай беше потвърждение. Месеци преди това вървях по улица Париж и слизах към 6-ти септември - градинката пред Кристал. Срещна ме Соломон Паси. Видя ме, кимна ми, и каза - “Почитания”. Сякаш знаеше, че на масата си държа книга на баща му - “Човек не само с разум живее - 10 етюда от европейският ирационализъм”. Соломон Паси е завършил ФМИ, моят факултет. Тези две кратки срещи, така близо една до друга, възприех като значещи и ме зарадваха много.