Ако има спорт в който ме бива, това е тенисът на маса. Или нека го кажа така - не знам колко съм добър, но ми харесва да играя тенис на маса. През годините съм се запознавал с различни по умение хора и сякаш всеки нов играч, може да те научи на нещо ново. Винаги съм твърдял, че можеш да усетиш характерa на човек по пет минути игра на тенис на маса с него. Това е бърза игра в която човек почти няма време за реакция и не може да скрие себе си. Планът му за отиграване веднага става ясен, дори само начинът по който посяга към отиграването говори достатъчно. С годините се научих да играя все по-бързо и по-добре, защото имаше хора които да ми позволят да се науча. Колкото по-добър ставах, толкова повече хората с които играех ми липсваха. В един момент ми стана ясно, че не е бил тенисът на маса който ми е липсвал. Липсваха ми първите, за да им покажа колко добър съм станал, липсваха ми последните, за да им благодаря след всяка игра, че сме били заедно. Все пак този спорт има своите особености - показва темперамента на човек, психиката му, финеса му. Спорт на фината моторика и мига, бързите обрати, експлозивното нападение, неочакваното спасение на ситуацията и разбира се - на доброто начало - добрият сервиз.