Сутрин вече е по-хладно. Слънцето е още много силно, но градацията се усеща. Ябълките са вече сладки, а джанките презряха. Тази сутрин си взех кафе и продавачката ме заговори. Каза колко много работа я чака през септември когато щяло да има вече студенти. Взех кафето и се замислих - ние вече напредваме в август, това е след 3 седмици. А дойде ли септември … лятото вече ще си е отишло. Кога точно, не е ясно. Просто един ден човек се събужда и вече не е лято. Казва си - няма да е утре, а догодина. Може да е още топло и слънцето да обещава, но ще се видят с бледия офисен тен едва догодина.