Мариела ми беше подарила чорапи Pirin Hill. Сякаш автоматично това ме изпрати в Благоевград. Като съм карал кола преди и съм минавал през тоя град все съм гледал крайните квартали и съм се радвал на добре изглеждащите блокове. Кой би предположил, че щях да прекарам там цели 8 месеца. Квартал Еленово. На 8-я етаж. Мансарда под звездите, като от песента. Имаше две села които се виждаха нощем от апартамента - Марулево и Церово. Много ми харесваха, защото от тях се откриваше гледка чак до Македония и към Рила. Ходех покрай хвойновите храсти и се радвах на гледката. По поляните имаше минзухари и дребни, подобни на мъх цветя. Срещаха се папуняци и чучулиги - друг, южен свят. Ходех и често на кръста над града където с Мариела бяхме лежали на хамаци веднъж. Един ден докато се тулех зад тия хвойнови храсти, зад един от тях изкочи овчар заедно със цялото си стадо и кучето си.
– Шо дириш тука?
Стъписах се. Отначало не го познах. Предните дни бях ходил с колата в много затънтен район на Марулево в планината и бях стигнал трудно достъпния му иначе двор. Беше се уплашил преди мене и беше решил да върне жеста :-] После много се смях да диалекта му, но наитина ме беше уплашил.

Снимка от високата част на Марулево към Благоевград.