Пред факултета живееха две котки кръстени находчиво Коши и Вайерщрас. Коши(Моши) беше черно бяла, а Вайерщрас(аз, преди да побелея) рижа котка. Интересно беше, че оценките в критериите на Коши често завършваха графически с по-малко от епсилон < ε, което може да се преведе на езика на Моши - не бъди чак такъв гъз. Функциите на Вайерщрас пък са навсякъде непрекъснати, но никъде диференцируеми - т.е. нямат допирателна никъде - да се разбира - труден за приближаване. Анализът беше и любимата ми математика. Веднъж на изпит асистентът и доцентът ме доближиха, спогледаха се и казаха - той е. Бях техният човек. Асистентът, любим на всички, имаше отчетлив афинитет към амброзията и това често беше обект на коментари. На упражнения се решаваха задачи и любимият ми подход беше смяна на променливата, минаване към полярни координати. Когато някоя задача трябваше да се реши по този начин асистентът просто посочваше мене. Така щеше и да е в живота. Сякаш имаше някакъв неявен ред който се преподаваше в университета. На последният изпит по Анализ 2 бях учил много. Бях се старал. Бях доказал два критерия за сходимост с един общ. Толкова добре бях написал всичко, че доцент Бабев си помисли, че съм преписвал и ме изпита на формули на Грийн от края на конспекта. Формулите на Грийн са интеграл по затворена крива - как да интегрираме затворената крива - Моши. Формулите на Моши, зелената. Не ги бях учил. Писа ми 3 - което също на езика на Моши значеше - гъз. Доцент Бабев беше преподавателят чиято уводна лекция започна с - цветя и бонбони не пием. Коши(Моши) - котката, веднъж беше влязла в лекция по алгебра при Керопе Чакърян. Доближи се до кофата с водата и пи вода. Керо спря лекцията, погледна я и й се усмихна. Още тогава Моши ме е карала да пия вода - вижте, вода, става за пиене, опитайте. Керопе също имаше афинитет към алкохола. Не случайно почти всичките ни изпити бяха в химическия факултет. Там се взимат изпитите в живота.