Във всяка моя работа се съдържаше случка която подсказва каква ще е следващата ми работа. Така се случи и когато работех в Полиграфията - Онтотекст. Шефката ми ме извика веднъж и по-скоро ми каза отколкото попита, че ще ходя с един от шефовете на конференция по изкуствен интелект на остров Крит. Владо беше съосновател на фирмата и въпреки, че пиша това повече от 12 години след случката, не съм срещал от тогава по-знаещ човек от него. Поведението му беше поучително в много смисли. Като начало, той не спираше да чете. Той не се хранеше, той ядеше и дишаше книги. При зададен въпрос генерираше консолидирано, изчерпателно знание с лекота. Беше съоръжен с очила, лаптоп и колело. Пътуваше дълго с колело до работа и това сякаш говореше най-много за това какъв е. Преди няколко години го видях на шосето с колелото, аз карах кола. Стана ми направо неудобно. Още веднъж му се бях възхитил. Човек без суета. На тази световна конференция той задаваше най-много и адекватни въпроси. На обяди на които присъстваха други фирми и се водеха разговори, той отговаряше впечатляващо. Сякаш тия прочетени книги след поглъщането бяха интегрирани по оптимален начин. Престоят по летища след дълго безсъние в малките часове не го разколебаваха. Аз дремех от умора, но той четеше книги на лаптоп. Веднъж го попитах какво чете. Той ми отговори - търсим си човек за xquery, защото такива заявки ни трябват да вадим съдържание, чета за тоя език. Библиотеката на Java която правеше това се казваше Saxon. Толкова тази фирма беше добра в това което прави, че когато стадо германци видя баджа ми с логото на фирмата се запознаха с удоволствие с мен. Разбира се, аз не заслужавах такова внимание. Обикновено човек е wannabe. В тази ситуация и с такова превъзходство аз разбирах, че аз никога не би :-] Както в предаването Всяка Неделя, Димитри Иванов се беше пошегувал с Иван Костов с това каква била разликата между тях двамата - отговорът - два вагона книги. Владо ме превъзхождаше и по забавления. Знаеше как да се забавлява. Изглежда не спеше. В градчето имаше 12 дискотеки. Отделихме им специално внимание. Разхождахме се из странни места с огромни алое вера растения, из гръцки лозя, улици, хълмове и плажове. Веднъж когато вървяхме нещо ни направи силно впечатление. Първоначално помислих, че това е остров. Това беше кораб, който приличаше на остров. Смущаващ не по-малко от магазините за кожени шуби. Всеки втори магазин беше за кожени шуби на този остров където не беше прохладно. Този кораб беше колосален. Следващата ми работа щеше да е на остров пълен със саксонци - Англия.