Димитър Георгиев е учителят ми по информатика който ме е учил от 5. до 12. клас. Той ми е дал началото и основата, помагаше ми и по математика. Ако допуснем, че има разлика между двете. Георгиев беше разумът който напомня, че преходът към университет все пак трябва да е постепен и адаптиран. Давидов беше по идеологическата подготовка и мотивацията. Георгиев решаваше задачите си до край, за да ти стане ясно как точно. Учил е вятърничавата ми натура на педантизъм и прилежание.
Easy does it, boy. You are not there yet, at all :-]

Красен Давидов ни готвеше за олимпиади по информатика. Беше ми много близък по характер и ми помогна с проекти в София в първите години. Казваше, че един програмист трябва да знае родния си език и математика. Много неща взаимствах, единственият мъж гуру който съм имал. Има един израз - играе ги като руския цар. Давидов е руският цар и му подражавах до колкото можех, както подобава за всеки гуру. Има паметник негов пред народното събрание - Цар Освободител - от признателна България.
Една директорка на училище беше писала в новините:
– Oтношението ми към Климент Охридски е като към родител.
Обичам информатиката толкова колкото него. Една несподелена любов, трябва да призная. ФМИ беше излишество което трудно си позволих. А то с нищо не готвеше за предизвикателствата на индустрията.

Вечно съм признателен и на двамата.