Като дете ми взеха малък бинокъл за театър от магазин Валентина(сестра ми). Верига магазини през соца. Веднъж разговарях с шурея(Иво), по времето когато не ми беше още шурей в Спорко.
Той правеше магистратура в Лондонското училище по икономика.
След нея си търсеше неуспешно работа в Англия и в разговора го попитах:
–Ами защо не останеш тука да си гледаш пашалъка?
–Няма пашалък бе, нищо няма тука - ми отговори.
Преди да се разделим със сестра ми(наричам я сестра, защото ме наричаше брат ми), тя ми подари комплект чаши за вино от марката - Pashabahche. Не е знаела за разговорa ни със сигурност. Случайност на провидението, колкото случайно може да е то. Поуката - ще ходя с Пашата и ще гледаш жена си и детето си с бинокъл заради простотиите дето ми причини :-]

True story :-]