Като бях в Добрич една вечер реших да се разходя из селата с колата. Бях си взел маслените бои да рисувам. Поех посока Свещарово - пътят беше като смола - чисто нов. В един момент вдясно от шосето се появи път и аз свих по него. Беше нощ и носех фенер. Спрях до изоставена водна кула. До нея имаше едно голямо празно помещение с един единствен чин в него. Седнах на стълбите пред това помещение с фенера. Намерих вместо хартия за рисуване някакъв фурнир. Зад мен над помещението се чу кукумявка. Оставих фенера на стълбите да свети, за да мога да рисувам. Фурнирът беше като дъска, дълъг и тесен. Нарисувах долу жита и горе небе. Нарисувах и един мак. Кукумявката излетя тихо и кацна в прозорец на водната кула. Твърде особено място. В близост имаше изоставен вагон който имаше ръждиви стени. Като го одраска човек разбира, че по него могат също да се рисуват жита - тъмно кафяво и светла охра. Оставих смесените бои и разредителя на стълбите, като свидетелство за това, че някой е рисувал. Само кукумявката знаеше точно какво. Дълго време тоя фурнир стоя в колата. Точно както Edd от детското, чийто най-добър приятел беше една дъска.