Стояхме с една вегетарианка веднъж пред една баничарница с пресни закуски в ръка. Бяха много блажни и от тях капеше мазнина по земята.
– Мислиш ли, че са със свинска мас?
Този въпрос не беше без основание. Баниците бяха ужасно блажни. След такива разговори наистина започваш да се замисляш и разбираш съображенията на веджи хората. Това разбира се трае докато не седне човек в ресторант. Там бифтекът се аргументира силово с бира и монтира подходящо с картофи. Искреното изложение изисква да призная, че като дете не ядях месо. Нашите все оставяха тлъстина по пържолите въпреки настойчивите ми забележки и това ме отказваше. Помня и едно дете в детската градина което беше хванало с пръсти чиста тлъстина и я изяде. Това ме отврати за години напред. В детската винаги сядах до Нора. Тя обичаше да яде месо и с нея си разменяхме постното за блажното. В понеделник, когато се сервираше постно, винаги исках допълнително. Това като тенденция се промени едва когато започнах да работя. Разбира се, френската лучена супа, виното и сирената са страхотни, докато човек не се почувства натежал от работа и дертове. Тогава шницелът в картофено канапе и бирата нямат конкуренция. Като работи тежко, явно човек му се ядат и тежки храни. Това може би е сигнал, че веджи хората са в хармония със себе си. Като заработи тежко, човек се ояжда и овълчва. Спуща се на мръвка. Представяте ли си един шницел колко са го били докато стане толкоз равен? За да му се дояде на човек такава храна може би толкова са го били и на работа. Сякаш всяко ядене на месо е символична жертва която човек е направил в битието си. Скъпа храна, скъпа кола. Все хубави неща които компенсират за това което си дал като жертва от себе си. Като ядеш кръв, значи си пролял кръв. На война си. Веджи хората са пацифисти. Помня от една книга, че римляните след сватба, преди влизане вкъщи, оплитали прага си с прежда намазана с вълча лой. Символична жертва за добър живот. Убили са вълка, но овцете само са ги стригали за прежда. Добре де, цял живот се бояла овцата от вълка, а накрая я изял овчаря. Нека реабилитираме вълка, поне малко, както го прави Херман Хесе в Степният вълк. Четох тази книга в едно кафене в Германия.