На лозето навремето имаше татул. Имаше един корен до жълтата ябълка която вуйчо така и не се научи да подрязва хубаво. Видяхме се с татула още веднъж когато лозето беше вече продадено. Бях в едно царевично поле в Унгария. В един душен летен ден в който царевицата миришеше на влага и мускус. Особена, животинска миризма. Като деца се криехме в царевицата с откраднати дини и пъпеши, за да не ни хване бостанджията. Случаят беше такъв в Унгария, но се отдалечавах и търсех място за уединение. Сякаш самата Унгария не беше бягство, та това си беше бягство в бягството. Вървях покрай царевицата срещу големи дъбове. На поляната между дърветата и царевичака се появи татулът. Беше сам сред нищото. Просто корен татул.