Твърди се дори, че съдбата винаги давала решение на проблемите. Както настояват от Практикер - Винаги има решение. Но по-скоро когато имаме проблем и дълго го борим ние изнамираме начин да се справяме с него. И когато сме с някой който няма нашият проблем, за него и проблемът и нашето решение вероятно са дразнещи. Това е като да ходиш на фитнес, защото ядеш много. Или да ходиш на фитнес, защото работиш много на работа. Двойна работа. Като поставиш себе си на второ място, вършиш двойна работа. Когато си на трето, тройна. Угаждаш на всичко и всички. И така - не е нужно да се връщаш от някъде, ако не си отишъл. Въпросът е защо си отишъл? Обикновено отиваш при някого. Обикновено се връщаш при себе си, поне. Често решаваме задачи, решенията на които не са ни нужни. Купуваме неща, защото сме се прехласнали към някого, не нещо. Многото багаж който имаме под формата на вещи все е решения на емоционални проблеми които изобщо не е трябвало да решаваме. Какво повече имаме от тук и сега? По тази тематика разсъждава много добре Екхарт Толе - автор на - The power of Now. Забележете - проблемът ВЪРВИ с решението си. Самият факт, че отиваш някъде, значи, че решаваш проблем. Не си добре с тук и сега.