Изкуството не подлежи на количество. В момента в който се заставиш да нарисуваш три картини, те вече страдат от липса на качество. В този смисъл изкуството е абсолютното качество. В изкуството фокусът не помага. Дори колкото повече си мисли и старае човек, по не става. Изкуството е случайно, моментно, концептуално, идейно. Като периферното зрение е. Не можеш да се фокусираш там. То е една разсеяност която подлежи на обуздаване, едно занятие което е ирационално, продуктите на което са все пак осезаеми, спомагателни построения в имагинерни пространства с проекции в реалността. Велика илюзия която може да храни повече от всичко. Глад който ти помага да вървиш през пустинята. Подарък от съдбата за който няма съответен отговор и реванш. Неизмеримост която все пак пасва. Трансцеденталност която е близка до мечтите и свръх реализацията на човека. Изкуството е хоризонта който никога не ще стигнем, дъгата под която никога не ще минем, но наша цел и възхита.