Има един пъб от 17. век в един град, в една мъглива страна. Отваря в 8 сутринта и сервира най-добрата закуска. В тоя пъб има една маса с номер 3 на нея в един от ъглите. Моето място. Ходех там и когато бях без работа. Заседявах се и често в делник бях единствения посетител. Патриша, сервитьорката, от време на време се шегуваше с мене - пак сме без работа, а? Стоях с лаптоп на маса 3 и чаках да отвори градската библиотека която беше много близо. Четях книги по химия и психология. На връщане вече ме беше срам от Патриша и ходех я в австралийския или американския бар, я във Figure of 8 или в O’Neal’s. Срам който преодолявах на другата сутрин в 8, отново на маса 3. Масата за един в ъгъла с удобен контакт в едно от по-малките помещения на този бих го нарекъл дом - The Brass House, бронзовата епоха. Само сестра ми знае колко трудно ми беше там. Все скитах и бях по кръчмите. Винаги беше сготвила топла постна супа, но аз все бягах. Бягах първо от себе си и после от нея. Беше ми неудобно първо от нея и после от Патриша. Патриша сякаш беше тя.