Днес понеже е събота отидох на оглед на каравани и сглобяеми къщи. Shut up and take my money kind of thing. Сигурно не е единственото нещо по което се прехласвам, но като видя мострените къщи и каравани забравям, че съм родител, че имам отговорности. Все си представям как пътуваме в колата до училището което няма как да е близо предвид щенията ми. А те вървят заедно с отдалечено място близо до гора и планина където съм се инсталирал с каравана или една от тия малки къщи. По тия места рядко има вода и сякаш чувам упрека на една колежка която ми се смееше по тая тема - да, представяш ли си жена как се полива там с портативни душове и канчета. Такива забележки ме влудяват и аз отговарям с отговора на една друга колежка - течащата вода и битовият комфорт са за слабаци. Или пък с думите на един друг колега - това, че хората живеят в лукс не ме впечатлява. Но разбира се и пърковете на тези места са гора, прекрасна гледка и чист въздух. Като видя борче, жълта трева и планина занемявам. Днес пак въздишах, след къщите и караваните ходих до планината, мечтах и за пореден път се убедих, че съм непоправим тъпанар, нещо средно между хипи, ред нек и moonshiner :-]