Като има проблеми в семейството се появява ескейпизъм при детето който се проявява после във собственото му семейство и социална среда. За едно дете такова семейство наистина е като клетка. Човек някак естествено след това страни от хората и е по-скоро единак. Избира дори материални прехласвания пред това да е с група хора. Предпочита уюта на собствения капитал и дом, дори природата - този универсален наш дом който обещава лесни решения. Семейството като клетка и обществен примитив стои между човека и обществото. Човек който е страничен за семейството си има нужда от обществото под формата на работа/служба/занятие/хоби за да се върне вкъщи. Или нямайки семейство обществото му предлага среда в която може да се отдели с някого и да създаде такова.