Днес бях на ресторант. Пред мен седнаха две компании. Първата съдържаше слаб индивид с дълъг врат който бихме оприличили по-скоро като аристократ. Във втората компания имаше човек пълен с къс врат който бихме нарекли работник. Аристократът е спокоен и има инерцията на поколенията което се проявява в дълъг врат. Това, че е слаб е сигнал за това, че е в хармония със себе си. Дълъг опит в това което е, това е психологията. С поколенията реактивността е намаляла и вратът, опитът, се е удължил, човекът е спокоен. Този човек бихме нарекли имагинерен, защото в по-малка степен разчита на себе си и ползва инерцията на тези преди него. Пълният и с по-къс врат човек бихме нарекли реален, защото е страдал и пълнотата бихме оприличили на паметта на страданията му, артефакт от емоциите и страстите му. Неговият опит в текущата ситуация е кратък, той от скоро е тук, страда битието си и е под по-голям стрес. Дългият врат и опит не значат аристократизъм автоматично. Това може да е сигнал за примиренчество и уседналост които бихме отдали на липса на външни стимули или липса на лични качества или леност. Слабите хора бихме нарекли адаптивни и удобни на конюнктурата, опортюнисти. Реалните, по-пълни хора бихме натоварили с тежестта на времето, непосредствената работа която трябва да се свърши. Тези които страдат историческото време и изнасят на плещите си момента и реалността. Аристократите имат отсрочката на историята, времето в което да си починат, да помислят и спекулират, еволюцията в която вратът им да порастне и спокойствието да се превърне в слабо и красиво тяло. Реалните хора са реактивни, нерваци които страдат тук и сега, осъществяващи революцията хора. Имагинерните хора имат спокойствието на поколенията в които да покажат еволюцията, не революцията. Не случайно съветските плакати са със силни хора със скъсени, но мощни крайници, работници - революция. Дължината и теглото са памет която контекстно значи различни неща. Тези белези се променят с поколения.