Като дете постоянно намирах разни неща. Най-често пари и химикали. На пътя, зад блока, в училище. Един ден намерих латерна. Личеше си че, е от кукла, но беше останала само латерната. Като я навие човек се радва на хубавата мелодия. Тази мелодия обаче е и малко тъжна, звучи протяжно, гледаш как бавно щракат пиновете и се радваш на механизма. Това съкровище стоеше в библиотеката. Радвах й се, че просто я имам. Като ми домъчнееше си я навивах, но не прекалявах. Един ден просто беше изчезнала. След едно от все по-редките ми прибирания от София в Добрич, нея просто я нямаше вече. Някой я беше взел. Никога не бях имал куклата, но бях откраднал сърцето й за известно време.