Хем съм расъл до морето, а имам комплекс спрямо него. Все не съм му се нарадвал. Не мога да си почивам на море. Все съм искал цяло лято да съм под дървета на плаж и в един момент толкова да свикна с тоя живот, че да не се прибера. Или май най-сетне да съм се прибрал. Морето нали е Мариела. Рибата нали е Бубче. Затова се научих и да ловя риба. Харесваше ми като идея да живея до морето и да ловя риба и да се издържам от това. Затова никога не съм мислил, че гърците(Краси и Мария) имат истински проблеми. Хванеш си въдицата, лодката и прекараш хубав ден. Объхтан от слънцето и водата. Не ти трябват други неща да се умориш. После спиш, та спиш. С тая цел разгледах и рибарското селище до Бургас. Барака с лодка и море. Има нещо от хипи културата в мене. Спомням си един случай с Емо от Добрич като бяхме на Карадере. Спахме една нощ в лозята над плажа. Между лозите, в пръстта. Гледката беше много хубава. Беше ни харесало много това море. Стояхме там и не ни се тръгваше. Чудехме се дали да не дезертираме от работа.

Карадере. Макове. Снимка от интернет.