Разкази от шипковия храст
Wenn das Leben ein Garden ist, sind die Leute die Blummen.
Когато животът е градина, хората са цветята в него.
Това пишеше на подарък който ми направи Стефка, семейна позната, когато бяхме на езерото Титизее в Германия.
Подаръкът беше за рождения ми ден. На Титизее продават часовници с кукувици. Много скъпи сувенири.
Това езеро е съответно на Панчаревското езеро в личната ми история. В моята градина в Кокаляне до
Панчаревското езеро имаше Космос и Телефончета като цветя.
Дълго време си писах с космоса по телефона и както се казва, търсех извънземен живот :-]
Are we alone in the vastness of the cosmos? :-]]]
В двора имаше също момина сълза, иглики и един шипков храст който бях оставил от ей така.
Всички те също имат буквално значение. Марти плака като бебе веднъж като отидохме там.
Игликите пък са символ на тъщите. Идеята за мястото никак не допадна на Мария.
Шипковият храст съм аз - неудобната драка която дразни роднините със селската си идея.