Димитър Георгиев е учителят ми по информатика който ме е учил от 5. до 12. клас. Той ми е дал началото и основата, помагаше ми и по математика. Ако допуснем, че има разлика между двете. Георгиев беше разумът който напомня, че преходът към университет все пак трябва да е постепен и адаптиран. Давидов беше по идеологическата подготовка и екзалтацията. Георгиев решаваше задачите си до край, за да ти стане ясно как точно. Учил е вятърничавата ми натура на педантизъм. Easy does it, boy. You are not there yet, at all :-]

Красен Давидов ни готвеше за олимпиади по информатика. Беше ми като баща. Даже година и нещо се издържах в София с един негов проект. Казваше - един програмист трябва да знае родния си език и математика. Харичахме го Дав. Много неща взаимствах, единственият мъж гуру, много ми е дал. От тия давания, дето не може да се отплатиш. Има един лаф - играе ги като руския цар. Давидов е руския цар и му подражавах, до колкото можех, както подобава за всеки гуру. Има паметник негов пред народното събрание - Цар Освободител - от признателна България. Абсолютно прилича на него и се покрива ролево :-] Много хора са му признателни.
Една директорка на училище беше писала в новините:
– Oтношението ми към Климент Охридски е като към родител.
Обичам информатиката толкова колкото Дав.
Една несподелена любов, трябва да призная :-] от тях най-боли :-]
ФМИ беше … излишество което трудно си позволих.
А то с нищо не готвеше за предизвикателствата на индустрията.

Вечно съм признателен и на двамата.